Мързеливо и плавно се вдига

звездопурпурната  завеса на зората,

съновиденията ми отвива,

а бризът им разпръсква аромата -

на пепел от цигарени руини...

Морето (ми) тъгува

по осиротелите си делфини

и ми ги рисува

като че от болка посинели

чакат от деветия вал

да бъдат спасени...

Млечна мъгла спуска воал,

като бяла смърт на надежди.

Черна кръв заплете по водата

алените си  мрежи...

Морето (ми) тъгува

по мъртвите си делфини

родени от надеждата и свободата!

И ми ги рисува

...мъртвосини...

...в скръбната си песен,

след деветата вълна

ще бъде вече есен...