-  I  -    

(на М.Р.ПЕТРОВ)

 

Добро утро, господин Петров!

Добре ли спахте,а сънувахте ли?

Сънувахте ли прилепи (на Зазоряване)?

(мълчанието Ви е показателно!

Предвкусвате ли Залеза?)

(Устата Ви е детски бански

пълен с Пясък, господин Петров...

...Без Извинение!!!  )

А между миглите

на моето (ТРЕТО) око са заседнали

шестнайсет песъчинки...

(Затова без да искам намигам (на циника) от-Среща,

а той се усмихва сякаш е спечелил от тотото.

А Вие - си изгубихте всичките шестнайсет фиша...)

 

  

 

(Фиш - римувам с фетиш)

и си спомням за брадата Ви небръсната,

как звездите ми настръхваше –

подготовка за целувката на Огнения (вятър)

и бързаше

за шестнайсет секунди да изпълни ритуала -

Преди Вашата бурна наслада...

(Наслада - римувам със прохлада)

и отпивам тишината от чашата си с бърбън,

която съм притиснала между бедрата си

(ръцете ми треперят и...)

капчици от него се стичат между...звездите ми...

Леда (в мислите ми) се топи...

***

...Тропична нощ в Балкански климат...

   

 

Мога ли да устоя на знойните пазви на нощта!?

Мога ли да устоя на окръглените  й...звезди!?

 

 

  

 

Мога ли да си простя че се Предавам

(на съблазънта й) !?

 

Та ТЯ Е ПРЕЛЕСТНА

 

 

 

 

енигмА,

която ще разгадавам... до Зазоряване,

само с езика си ... до края ... Ще я разгадавам...

само с осезанието си ще я опознавам

до дълбините

на най-недостижимия й необят ...

Ще я запознавам с Безкрая

... на влажните (до корен, клетка, тъкан...)

мигове на сливане

(на всички светове,реалности,съзнания...)

в една точка ... която се взривява

(десетки пъти)

и се разпада на флуиди,

които в конвулсии образуват

(гравитация, траектории, атмосфери... на)

безброй планети

осъществяващи

вселена(та) на женската й същност...

После ще я приспя в люлката на мрака

с песента на прилепите,

ще си допия бърбъна и ще си тръгна...

 ***

Ще седна на терекота в хола си с втора чаша бърбън,

ще всмуквам зажадняла никотинови илюзии

и ще се лъжа, че ръцете ми са Твоите...

( пардон - Вашите, господин Петров!)

 

И ще се моля

на уличните псета да вият по-силно от мен...

И котките да се дерат до бога...

И пияниците по-силно от мен да крещят...

И децата на съседите по-силно да реват. . .

от мен...

И по-бързо да звънят алармите на будилниците,

преди да съм се сляла с мрака – да побърза слънцето -
да изгрява...

да се видя на Светло

-  КАКВА СЪМ  –

ПОДЛА И ЖАЛКА. . .

Да се видя Каква съм - и Черна и Бяла,

между Нощта и Деня

съм застИнала

в Само-Убийствено

ПРОТИВОРЕЧИЕ...

Като невидимата свръзка между Ин и Ян

в абстрактната им цялост...

Гордиевият възел на живота ми –

ТРЯБВА ЛИ да Съм в Единствено число...!?

ТРЯБВА ЛИ  да оцелее Само Част от мен?

По-Добрата Половина?

ТРЯБВА ЛИ  да се Деля  на Две - Цвете - Лина!?

Нали СМЕ И двете - ВИТЕВА!?

Нали сме в едно тяло с един лик...

Нали сме родени и ще умрем

в един и същ миг - и двете...

 

 

  

 

И ако сме две - коя коя е ...

 

 

 

 

Коя те зове и хлипа - сантиментална и романтична,

плаха и прилична (дори когато те съблича)!?

Коя е лиричката!?

 

 

 

 

Коя е тази която (те) мрази и презира –

вулгарна и безпардонна до абсолютната наглост,

груба и жестока до садистичност,

мръснишки по пладне подълства изниско!?

Коя е циничката!?

 

 

 

 

Коя е тази, която във висши смисли вярва и се кълне

(и в Хората,и в Красотата,

и в Любовта, и в Добротата...) !?

  

Коя е тази, която Мрази

(и ненавижда другата - че лази),

която на наивността й се подиграва

и със смешните й идеали и химери

(из-мислени – без-смислени) се гаври...!?

 

 

 

 

Ако убия  първата  -  без душа ли оставам!?

Ако убия втората  -  първата кой ще я пази!?

  

За сега сме  (две  в) една -
първата пази разните ми мисли непокътнати

(всъщност тя ги нарича чувства),

а втората ме пази от мислене

( тя се страхува от чувства) . . .

 

 

 

 

Едно важи и за двете  -  свръх сетивна емоционалност,

Неумело прикрита

под изкусния макиаж и Черния костюм...

Това Съм АЗ  -  ние двете

ЦВЕТЕ  И  ЛИНА

 

 

 

 

ЛИНА   И  ЦВЕТЕ

Коя   в СЪЩНОСТ Зовете,

Господин Петров?

Коя,

(Господин Ново-Сноб,

издигнал се от гаражно студио за тату и пирсинг

до виенски галерии и художествени отличия)

Коя!?

Щом Ви плашат двете - щом ТРЯБВА да остане едната

Изберете,

Господин Петров?

Коя

(Господин Ново-Сноб!?)

  

За първата  - ТРЯБВА е равно на Закон!

За втората  -  ТРЯБВА е равно НЕ-искам!!!

  

Трябва - по Закон или по Искане?

Шестнайсет дни се питах!

Така и не разбрах,

Затова сега Ви пиша

всичките си мисли (чувства) -
по стените на ВЪТРЕшността си

та дано поне с ЕДИНСТВЕНОТО СИ ИЗПОЛЗВАНО ОКО

да ги ,,прочетете""...

...преди да съм ги изпепелила

Изгаряйки

  

Самозапалваща се

пропита с бърбън  -  отвън - навътре

и барут  -  отвътре - навън

взривоопасно...

(... първата  -  прави молебен за дъжд –

хладно-пролетен,

а втората  -  . . . (го) предпочита горещо...

-огнен,като лава

стичаща се от  Залеза - рана,

като приказно-чудовищния дъх

на огнедишащ  дракон - дявол   -

вселил се в тялото на

принца на бял орел

(долетял от сбърканите инфантилни фантазии

(в бяло) на първата)...

***

Сега двете имаме махмурлук...

  

...или главоболието е предизвикано

от нечии снощни писъци -
може би гласовете на прилепите...

Реална ли беше ТЯ?

Реални ли бяха после сълзите ми - изпразващи?

Или всичко е част от делюзиите ми...

Имам ли нужда от лекар?

...тези болни въпроси лекувам с душ,аспирин,
двойна доза кафе,грим и-й...

оЛле - яхвам бика на новия си ден.

Не искам да говоря с никого - затова не се обаждам

и не вдигам телефона си!

Искам да се мразя - мълчаливо и многословно

и така да се самонаказвам

за признатата си Лудост!

  

Но Вие влизате (с апломб),

сядате на бара ми (с един вързоп диви теменужки)

и си поръчвате сок (СОК !?).

(Говорите ми за някаква картина,

която била вдъхновена от един татус по моя идея...

колко била оригинална,колко успехи имала...)

  

...А аз се питам дали не искате да ме убиете,

Господин Петров...

...Дали не сме (един дол дренки) един гроб,

едно огледало за Задно виждане напукано

(подобно на змия с протъркани люспи по тялото -
липсващи парченца (от ЦЯЛОто ? ))

Дали не сме в един кошмар

(заклещени в корените на лудостта

си Доживотно...до Животно...)

сомнамбулци,

в който се празним... от безумието си

и се само-запълваме с илюзии

за да не ни е празно...